Амадеус

В пиесата си „Амадеус“ (1979) Питър Шафър (1926 – 2016) интерпретира популярната градска легенда от XVIII век, според която Антонио Салиери (1750 – 1825), капелмайстор към Виенския императорски двор, е отровил Волфганг Амадеус Моцарт (1756 – 1791) от завист към таланта му. „Амадеус“ жъне огромен успех, печели наградата Evening Standard и наградата на лондонските критици. Постановката на Бродуей, отличена с награда „Тони“ за най-добра пиеса, достига над 1000 представления.

Продължението идва с едноименната биографична филмова драма (1984), режисирана от Милош Форман, със сценарист самия Питър Шафър, която е номинирана за 53 награди, от които получава 40, включително 8 награди „Оскар“ и 4 награди „Златен глобус“.

Американският филмов институт включва „Амадеус“ в списъка за своята 100 – годишнина (1998), а списание „Empire“ подрежда филма в класацията „500 най-велики филми за всички времена“.

Критиците определят Питър Шафър като майстор на дуализма, заради афинитета му към сложните, конфликтни и двойствени персонажи, които се лутат между посредствеността и гениалността, фикцията и достоверността, бога и човека. Образът на Моцарт в „Амадеус“ е най-яркият пример за това. Удивителното е, че пиесата и сценарият на Питър Шафър за филма са създали твърда представа у публиката за характера на Моцарт, каквато никой историк на музиката не е успял да изгради.

Режисьорът Стайко Мурджев, респектиращ с оригиналните си търсения и модерна естетика, е носител на наградата за режисура „Икар“ 2020 на САБ за постановката на „Слава“ от Питър Куилър в ДТ „Николай Масалитинов“ – Пловдив.

Привърженик на съвременния психологически театър, Стайко Мурджев проявява последователен интерес към творчеството на Питър Шафър. След постановката на „Еквус“ в МТ „Николай Бинев“ – София, сега с „Амадеус“ в ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна той за втори път посяга към творчеството на известния английски драматург. Това е втората варненска постановка на режисьора след „Талантливият мистър Рипли“ от Филис Наги (2013).

За своя прочит на „Амадеус“ Стайко Мурджев противопоставя двама доказали се актьори – носителя на награда „Аскеер“ за изгряваща звезда Ненчо Костов – Моцарт и носителя на „Икар“ за водеща мъжка роля Стоян Радев – Салиери.

„Аз дойдох да поставя пиесата заради тези актьори и трупата, от която те са част. Ако те не бяха на разположение, този текст нямаше да се случи, нямаше да посегна към него. По принцип първо оглеждам трупата. Събрал съм текстове, които ми се иска да направя, просто те седят и чакат не подходящото време, а подходящата трупа.

Ненчо и Стоян са изключителни актьори, няма да кажа някаква новина. Те са изключителни именно за тази постановка, защото самите те носят двойствеността, присъща на персонажите. Ненчо излъчва усещането за една особена чувствителност и наивност, каквито притежава Моцарт. А Стоян носи през харизмата си някаква енигматичност и мрак, да го нарека така.

Но не само те двамата, цялата трупа впечатлява със силно актьорско присъствие. Силни качества на варненските актьори са тяхната рефлективност и абсолютна смелост“, споделя режисьорът.