събитияДобави събитие
Меню
ТеатърСлед 2 дни

Гняв

Кога
Сряда, 14 октомври · от 19:00 ч.
Къде
Театър "Българска армия", Голяма сценаВсички събития в София
Билети и програма

Снимка: tba.art.bg

Автор: Елизабет Динкова по романа на Стивън Кинг

Режисьор: Стефан Спасов

Сценография и костюми: Нина Пашова

Музика: Явор Карагитлиев

Сценичен бой: Емил Видев

Фотограф: Борис Урумов

Участват: Симеон Дамянов, Тигран Торосян, Владимир Матеев, Климентина Фърцова, Луизабел Николова, Рада Христова, Мартин Методиев, Мартин Великов, Веселин Ранков, Георги Къркеланов, Стойко Пеев, Радосвета Василева

Колко далеч може да стигне човек, когато никой не е чул неговия вик?

Това е спектакъл за всичко онова, което се случва с човека, когато дълго време няма къде да отиде с болката си.

За границата, след която няма връщане.

За насилието, което никога не идва без последствия.

„ГНЯВ“ ни среща с няколко тийнейджъри, които застават пред нас с най-мрачните си мисли. С всичко онова, което са преживели, с травмите, които носят, с думите, останали дълбоко в тях. Те са жертви на обстоятелствата, на различията, на неразбирането. Объркани, наранени и сами в опита си да намерят начин да се справят със света и със самите себе си.

Стивън Кинг публикува своя роман „Гняв“ през 1977 година. Оттогава много неща са се променили, но много са останали същите. Казват, че живеем в объркани времена. Питам се колко ли пъти оттогава досега хората са изричали същото и колко още пъти ще продължават.

Историята на Чарли Декър от романа на Стивън Кинг е разказана през срещата между героя и неговия създател – писателя. Те се връщат назад и разкриват история, която постепенно се превръща в огледало на света, в който живеем.

„ГНЯВ“ изобразява реалност, в която все по-трудно се разбираме, а младите хора остават сами сред собствените си страхове и объркване. Те търсят свобода, справедливост, близост. Търсят някой, който да ги чуе.

И понякога, когато не намират отговор, гневът започва да говори вместо тях.

Защото преди гнева има болка.

Преди насилието има страх.

Преди изстрела има мълчание.

А дали писателят трябва да се срамува от творението си или от причината, поради която го е създал?

Причината? Тя остава. Дори когато всичко друго е заклещено между страниците.