Калигула

Изминалите над 2000 години от смъртта на Гай Цезар Германик, по-известен като Калигула, не могат да заличат образа му на жесток, необикновен и тираничен римски владетел. Смело може да се твърди, че той е една от най-противоречивите исторически фигури с необикновена и ексцентрична диктатура.

„Умората от идеологиите ражда тирания, а нуждата на тиранията от идеология я разрушава“, казва режисьорът на това внушително представление Диана Добрева.

Докато няма идеология извън упражняването на чиста власт, която е синоним на чисто насилие, тиранията е невидима, приемлива и неуязвима. В пиесата на Камю Калигула е чужденец на педантичната логика, Сизиф на абсолютната власт.

И ако императорът е режисьор с безконтролна воля, то смъртта е премиера, на която всички са задължени да се явят. И колкото повече се усилва нагонът за смърт у диктатора, толкова повече режимът му на управление се превръща в норма, в любим канон, в единствена догма за поданиците. Сегашният исторически миг прави особено валидно разбирането на Камю, че животът на човека е трагичен опит да се пребори с абсолютната празнота.

Смъртта не решава нищо и животът продължава в ненарушима тишина и празнота.