Белият бастун: Защо 15 октомври е важен ден

На 15 октомври 2026 г. се отбелязва Международният ден на белия бастун – дата, посветена на правата, независимостта и пълноценното участие в обществото на незрящите хора и хората с нарушено зрение. Денят насочва вниманието към необходимостта от достъпна градска среда, безопасно придвижване и равни възможности за образование, работа и обществен живот.

Белият бастун е много повече от помощно средство за ориентиране. Той е международно разпознаваем символ на самостоятелността, свободата на придвижване и достойнството на хората със зрителни увреждания.

С негова помощ незрящите хора могат да откриват препятствия, да се ориентират в пространството и да се придвижват по-уверено. Белият бастун служи и като сигнал към останалите участници в движението, че човекът, който го използва, може да има нужда от повече пространство и внимание.

Историята на отбелязването на тази дата е свързана със Съединените щати. На 6 октомври 1964 г. американският президент Линдън Джонсън подписва официална прокламация, с която обявява 15 октомври за Ден на безопасността на белия бастун.

Документът призовава институциите, училищата, обществените организации и гражданите да насърчават безопасното придвижване и независимостта на незрящите хора.

През следващите години датата придобива международно значение. През 1969 г. Международната федерация на слепите подкрепя отбелязването ѝ, а от 1970 г. инициативата постепенно се утвърждава в различни държави като Международен ден на белия бастун.

В България датата се отбелязва с информационни и обществени инициативи, включително с участието на Съюза на слепите в България. Организацията работи за защита на правата на хората със зрителни увреждания, подобряване на условията им на живот и насърчаване на тяхната социална интеграция.

Въпреки развитието на помощните технологии и усилията за подобряване на достъпността, придвижването в градската среда продължава да бъде сериозно предизвикателство за много незрящи хора.

Сред най-често срещаните препятствия са липсващите или неправилно изградени тактилни настилки, неработещите звукови сигнали на светофарите, паркираните върху тротоари автомобили и необезопасените ремонтни дейности.

Допълнителни затруднения създават рекламни табели, електрически тротинетки, поставени на пешеходните маршрути, и други предмети, които могат да останат незабелязани до непосредствения контакт с тях.

Достъпната среда не означава единствено изграждане на рампи или поставяне на специални настилки. Тя изисква последователна организация на пешеходните пространства, работещи звукови системи, ясна сигнализация и поддържане на свободни маршрути за движение.

Международният ден на белия бастун напомня и за отговорността на шофьорите. При приближаване към човек с бял бастун водачите трябва да проявяват повишено внимание, да спазват правилата за предимство и да не създават опасни ситуации на пешеходните пътеки.

Не по-малко важно е поведението на останалите пешеходци. Когато незрящ човек изглежда затруднен, най-подходящо е първо да бъде попитан дали желае помощ. Не бива да бъде хващан или повеждан без предупреждение, тъй като това може да наруши ориентацията му и да създаде риск.

При оказване на съдействие е добре човекът със зрително увреждане сам да избере дали да се хване за ръката на придружителя и по какъв начин да бъде подпомогнат.

Съвременните технологии – приложения за навигация, гласови асистенти, електронни четци и специализирани устройства – предоставят все повече възможности за самостоятелен живот. Те обаче не могат да заменят необходимостта от безопасни улици, достъпен обществен транспорт и равноправно отношение.

15 октомври е повод не само за съпричастност, но и за конкретни действия. Държавните и местните институции, работодателите, образователните организации и всички граждани имат роля в премахването на бариерите пред хората със зрителни увреждания.

Посланието на Международния ден на белия бастун остава непроменено: независимостта и свободното придвижване са право, а не привилегия. Истински достъпното общество е това, в което всеки човек може да учи, работи, пътува и живее достойно, независимо от зрителните си възможности.