Розенкранц и Гилденстерн са мъртви

от Том Стопард

превод:
Светла Манева

Превод на стиховете от „Хамлет“:
Александър Шурбанов

Режисьор:
Боян Крачолов

Сценография и костюми:
Борис Далчев и Михаела Добрева

Композитор:
Георги Атанасов

Хореограф:
Росен Михайлов

Светлинен дизайнер:
Мариана Хлебникова

Драматург:
Мира Тодорова

С участието на:
Ненчо Костов, Пламен Димов, Александра Василева, Александър Кънев, Надя Керанова, Радена Вълканова, Мартин Димитров, Валентин Балабанов, Кире Гьоревски, Иван Николов, Димитър Крумов, Александър Тонев, Асен Данков, Стелиан Радев, Явор Вълканов и Дарина Радева

Том Стопард (р. 1937) е сред най-значимите съвременни драматурзи, а пиесата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ е творбата, която го изстрелва към световната слава. Роден в Чехия, Стопард израства във Великобритания и започва кариерата си като журналист, преди да се посвети на драматургията. Пиесата му дебютира на Единбургския фестивал през 1966 г. и бързо се превръща в театрална сензация, достигайки сцените на Националния театър в Лондон и Бродуей. Великият актьор Лорънс Оливие, директор на Националния театър по това време, казва, че това е спектакълът, с който се гордее най-много по време на управлението си.

Пиесата е интелектуална комедия, която през езикови игри, смешки, абсурдни „научни“ спекулации и поетични отклонения изследва темите за съдбата, случайността и свободата. Историята се разгръща през гледната точка на двама второстепенни персонажи от „Хамлет“, загубени в сюжет, чиито правила не разбират. Розенкранц и Гилденстерн всячески се опитват да поемат властта над собствената си житейска траектория, докато тестват теорията на вероятностите в игра на ези-тура, разсъждават за природните закони, „рационализират“ хаоса в поредица от нелепи силогизми и умозаключения, за да намерят каквато и да е закономерност или обективно основание, на което да построят някаква идентичност, посока и смисъл.

В своето малодушие и неангажираност на хора, от които нищо не зависи, се превръщат в съзнателни съучастници в убийство, за да се окажат накрая самите те предопределени да умрат.

Боян Крачолов е един от най-интересните съвременни театрални режисьори. Носител е на награда АСКЕЕР 2017 в категория „Изгряваща звезда“ за спектакъла „Това НЕ е Хамлет“ и има номинация за АСКЕЕР 2021 за съвременна българска драматургия за „Монетата“. През 2024 г. печели ИКАР за режисура за „Петрови в грипа и около него“. Спектакълът „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ бележи неговия дебют на Голяма сцена.

Награда ИКАР 2026 за Сценография и костюмография на БОРИС ДАЛЧЕВ и МИХАЕЛА ДОБРЕВА

Номинация за Награда ИКАР 2026 за Режисура на БОЯН КРАЧОЛОВ

Втори асистент-режисьор:
Олга Недялкова, Елена Костова

Дизайн на плаката:
Николай Димитров NAD

Фотограф:
Стефан Здравески

Премиера: 28, 29 и 30 април 2025 г.