ЖЕНАТА–КОНБИНИ

Кейко е странна още от дете. Всяко нейно действие е подчинено на собствената й логика, която обаче не се вписва в цялостния модел на обществото, чиито правила тя не може да проумее. Ето защо решава да се затвори в себе си и да имитира поведението на околните, за да бъде „нормална“, а не „чуждо тяло“. На 18 години започва работа в конбини и открива своя житейски рай. Конбини са магазини в Япония, където денонощно можеш да откриеш всичко. Те навсякъде си приличат, служителите са в униформи и обслужването е стандартизирано, с репетирани и майсторски отработени фрази към клиентите. В този съвършено функциониращ механизъм Кейко говори и действа точно както се очаква от нея. Да е зъбец от машината конбини за нея е не просто средство за оцеляване, а идеал на съществуване.

_„Много теми се провиждат в романа на Саяка Мурата. Целият механизъм на човешкото съществуване се оглежда в едно „чуждо тяло“. А конбини - биещото сърце на покупко-продажбата -парадоксално се превръща в своеобразна дзен градина. И всичко това е поднесено с лекота, абсурд и хумор“, казва Марий Росен.

Саяка Мурата (р. 1979 г.) е сред най-изтъкнатите представители на модерната японска литература. Всяка нейна творческа изява й носи признанието на критиката и на читателите, както и авторитетни отличия. „Жената конбини“ (2016) е 10-ият й роман, от който са продадени повече от 1 милион екземпляра в Япония, преведен е на много езици, удостоен е с престижната награда „Акутагава“.

Самата Саяка Мурата е работила в денонощен магазин. Нейният болезнено откровен разказ от първо лице за „униформените“ делници на жена, обрекла се на своето конбини, е и абсурден, и комичен, и шокиращ.

Марий Росен (р. 1977 г.) е български режисьор, актьор, поет, автор на текстове за песни, музикант, преподавател в НБУ. Завършва „Театрална режисура“ в класа на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 2000 г. Поставял е на сцените на Народен театър, театър „София“, Театър 199, Сатиричен театър, Столичен куклен театър, РЦСИ Топлоцентрала. Отличен е с Икар 2015 за режисура за „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ (независим театрален проект) и е номиниран за Аскеер 2023 за режисурата на „Дишай“ (ТР Сфумато). Работи за независимата театрална сцена и създава експериментални, сайт-спесифик, интерактивни и дивайзинг театрални представления. Фронтмен е на синтпоп групата „Help Me Jones“.

_„Жената-конбини“ е петият проект, който се реализира по линия на Програма „Апостол Карамитев“. Програмата стартира през 2023 г. по повод 100-годишнината от рождението на големия български актьор Апостол Карамитев. Основната цел на инициативата е да се даде възможност за представянето на различни форми и естетики, да се предложат нови, интердисциплинарни перспективи към правенето на театър, да бъдат открити интересни автори, идеи и практики, да се отправят нови артистични предизвикателства към трупата и екипа на театъра, да се даде видимост на нови или непознати за Народния театър автори, които да внесат своеобразните си разбирания за сценично произведение._

Премиера: 31 януари и 1 февруари 2026 г.